Ориз – най използваната и важна храна за човешката популация
Дългозърнест ориз, по-известен като азиатски ориз.
Оризът е семето на Monocotyledon растения Sativa Oryza (азиатски ориз), той е основна храна на много азиатски народи или Oryza glaberrima (Африка ориз).
Като зърнени култури, тя е най-широко използвани основна храна за голяма част от човешкото население в света, особено в Азия и Западна Индия. Това е зърно с второто най-високо производство в световен мащаб след царевица, по данни за 2009, 2010, 2011 г.
Тъй като голяма част от царевични култури се отглеждат за различни цели и най-често за храна на животните, а не за човешка консумация.
Оризът е най-важното зърно по отношение на храненето на човека и приема на калории, като предоставя над една пета от калории, консумирани по целия свят от човешкия род.
Има много разновидности на ориз и кулинарни предпочитания. Вкусовете се различават на регионално или етническо ниво.
В Далечния изток, има предпочитание към по-меки и по-лепкави сортове.
Поради своята важност като основна храна, оризът има голямо културно и икономическо значение. Оризът е пряко свързан с благоденствие и плодородие.
Затова има обичай да хвърлят ориз или зърно на сватби.
Отглеждане на ориз
Оризът се отглежда обикновено като едногодишно растение, въпреки че в тропическите райони може да оцелее като многогодишно и може да даде реколта за много години.
Оризовите стебла могат да нараснат до 1-1.8 m височина, понякога и повече в зависимост от сорта и плодородието на почвата.
Той има дълги, тънки листа с дължина 50-100 см и широчина 2-2,5 см. Малките, опрашвани от вятъра цветове узряват в разклонени и увиснали съцветия дълги между 30-50 см. Годни за консумация са семена с дължина от 5-12 мм. и дебелина 2-3 мм.
Отглеждането на ориза е подходящо в страни и региони с високи валежи и ниски разходи за труд.
Тъй като производството е трудоемко, за да се култивира изисква голямо количество вода.
Оризът може да се отглежда практически навсякъде, дори и на стръмен хълм или планина.
В България се отглежда в района на град Пловдив в оризища, където производството е механизирано. Въпреки че ориза произхожда от малко видове култивирани в Азия, производство има в някои части на Африка и Европа, където с векове търговията и износът са наложили ориза като отлична храна в много култури по света.
Традиционният метод за отглеждане на ориз е в наводнени области, като се разсажда предимно ръчно млад разсад.
Този прост метод изисква добро планиране и обслужване на водоподаването и насочване на вода към оризищата, но намалява растежа на плевели и вредители по растенията, които не са приспособени за растеж в наводнено поле. Пълното наводняване на терена не е задължително за отглеждане на ориз, но всички други методи за напояване изискват повече усилия в борбата с тревата и контрол на вредителите по време на периода на растеж, както и по-различен подход за наторяване на почвата.
Името див ориз обикновено се използва за видове треви от рода Zizania, диви и опитомени, въпреки че терминът може да се използва за примитивни или пустеещи разновидности на ориза.
В заключение можем да кажем, че оризът е много важна храна за голяма част от населението.
Ниските реколти или спекулациите с борсовите цени се приемат тежко от сравнително бедното население с основна храна.
В много страни цената на ориза се контролира от държавата и търгуването на по-висока цена се наказва сурово.